Обучение чрез спорт

Асоциацията се включва в летните детски лагери в Германски манастир „Св. Иван Рилски”, Църногорски манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян”, а от това лято и в Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий".

„През 2018 година получихме покана от Неделно училище към храм "Рождество Христово" жк. Младост 3 и Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), с които бяхме работили до момента по различни инициативи, да се включим в детски лагер в Германски манастир „Св. Иван Рилски” и да организираме спортни игри за децата – споделя Йоанна Дочевска, председател на АРБС. В началото, идеята ни се струваше прекалено иновативна за нашата действителност, макар да сме виждали прекрасни примери за комбинация на спорт и религия в Европа. А в България някак сме приели, че са изключващи се една друга сфери. Винаги сме били смели за новите неща и с известна доза любопитство приехме предизвикателството. Прекрасната инициатива, в която имахме щастието да се включим, създава предпоставки за доближаване на децата до ценности, като същевременно предоставя уникална възможност да натрупат нови знания и умения. Методологията, която Асоциацията ни използва – "Обучение чрез спорт" е образователен инструмент, чрез който децата се забавляват, движат се, а в същото време учат и изграждат умения за работа в екип, толерантност и солидарност. На следващата година лагерите се увеличиха със сходна инициатива в Църногорски манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян", а през 2020 вече бяха планирани общо четири такива лагери, като за първи път имахме възможност да работим и с децата на Северозападна България в Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий". Дори в ситуация на пандемия, тази практика продължава да се разраства устойчиво, като планирането на лагерите за догодина вече е в ход. Освен спортни дейности и запознаване с християнските ценности децата имат възможност да се включат в разнородни музикални, здравни, културни, исторически и друг тип образователни работилници. Броят на организациите, които са включени в дейностите, става все по-голям с всяка година. А всички ние сме доброволци, както за осигуряване на обучителната програма на лагерите, така и за тяхната логистика."
Спортът и грижата за тялото са задължителни, защото, както споделят монасите - "тялото ни е дом на душата и е храм Божий". Потърсихме и тяхното мнение относно спортните дейности в манастирите, които представляват.

АРХИМАНДРИТ НИКАНОР, игумен на Църногорски манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян":
„Църногорският манастир почти 10 години осигурява възможност за провеждане на детски летни лагери, за да насърчава опознаването на православната вяра и православното духовно наследство от страна на подрастващото поколение. Детският лагер дава възможност срещата с духовното да стане в непосредствена, неформална обстановка, при която децата усвояват важна за тях информация посредством живо общуване и споделен опит. Същевременно младежта има нужда от движение и физически упражнения. Наред с дейности като помощ в градината или почистване и пренасяне спортът е задължителна част от всекидневните занимания на гостуващите в манастира деца. Чрез него те се приучават на самодисциплина, целеустременост и преодоляване на трудности, формират навици да си сътрудничат и да си помагат в колектив, изразходват физически сили. Без спорт детските лагери не биха имали този завършен и пълноценен формат, на който както децата, така и техните родители се радват.”

АРХИМАНДРИТ АНТИМ, протосингел на Видинска Света Митрополия и духовен надзорник на сестринството в Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий":
"Спортните дейности имат доказано благотворно въздействие върху личностните качества на децата и младежите. Съпътстващите тематични занимания спомагат за формиране на правилен мироглед за живота и моралните категории."

ЙЕРОМОНАХ ПИМЕН, игумен на Германски манастир „Св. Иван Рилски”:
„Аз самият съм тренирал дълги години волейбол и ползата е много голяма. В църквата сме научени да уважаваме нашите наставници и тези, които ни обучават, включително тези, които ни учат да спортуваме. Искам да цитирам моя треньор по волейбол, който на една родителска среща в Царево сподели с родителите ни, че неговата цел не е да ни направи велики спортисти, а "доколкото мога да ги отдалеча от цигари, алкохол и наркотици". Ние тренирахме, за да се подготвим за живота, да развием своите физически способности, защото освен умствено човек трябва да развие и физически. След активния спорт тези умения ми трябваха и в казармата, и в живота, и дори сега в църквата. Спортът учи на дисциплина, а дисциплината е изключително важна, защото в Библията пише, че там, където има порядък, там е Христос, а там, където има анархия, там е дяволът. Затова спортът помага човек да подреди живота си, да бъде активен не само на спортната площадка, а и на работното си място. Заложено е в човека да развие физическите си способности в детска възраст, за да може да има правилно развитие като индивид. Днес това, което наблюдавам в съвременните деца, е нуждата от спорт, тъй като това, което предлага в момента обществото, не спомага за развитие на физическите способности, да диша чист въздух, да бъде подготвен за физическа работа. Имам определени притеснения относно комерсиализацията в спорта и кои са ролевите модели, които приемаме в този сектор, но ако спортът служи за развитие на телесните, физическите качества, ако се подчертава неговата интегративна роля в обществото, подкрепям безрезервно ползите от него.“